Много улици са кръстени на известни личности от славното ни минало.Такава е и моята. Тя носи името „Пейо Яворов”.
ПЕЙО ЯВОРОВ Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век. Биография Роден е в град Чирпан на 13 януари 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов. Политика и дейности За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“. Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов – драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан. Константин Крачолов, първи братовчед на Пейо Яворов, загива като войвода в Ресенско през 1906 година]. Семейство Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Творчество Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Ето едно от произведенията му. Две хубави очи Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; — музика — лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях -- не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли… Не искат и не обещават те! -- Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете…
0 Comments
Крайградски паркове, опознаване и подготовка за изготвяне на карта на парковете - Света Гора1/7/2020 По време на Второто Българско царство на хълма са се намирали няколко манастира. Сред тях е манастирът „Св. Богородица Одигитрия”, в който патриарх Евтимий Търновски основава Търновската книжовна школа. В местността „Устието“ са били изградени около 16 манастира, които вероятно съставлявали Търновската Света гора.
През османското владичество хълмът е бил място за отдих, където са устройвани панаири и други забавления. В началото на XX век е превърнат в парк, в който е имало и виенско колело с височина 25 метра. Днес новото зелено сърце на Велико Търново - парк „Света гора”, затуптя. Стотици деца с родителите идват на разходка и спортни забавления в най-новия и най-големия парк на старопрестолния град. На 21 септември 2016 година Министърът на регионалното развтие и благоустройство Лиляна Павлова и кметът на Велико Търново Даниел Панов официално откриха реновирания парк. Над 6 км пешеходни и вело алеи, детски площадки, парк за домашни любимци, спортно игрище, катерачни стени, фитнес уреди на открито, „небесна площадка”, скейтборд рампи и редица атракции са изградени като приказен парк върху 537 декара на хълма Света гора. Съставянето на родословно дърво е прекрасен начин да опознаете и илюстрирате потеклото си. Започнете с проучване на потеклото си, за да знаете всички членове, които трябва да включите в него. Може да превърнете родословното дърво в достойно произведение на изкуството, което да поставите в дома си или да подарите на родителите си. Родословното дърво е важна част от историята на семейството, така че отделете време, за да създадете точно схемата.
Може да срещнете трудности при попълването на имената, след като се върнете с няколко поколения. За да се уверете, че всеки е включен и всички имена са точни, проведете някои изследвания. Това е една чудесна възможност да научите повече за семейната история. Говорете с по-възрастните членове на семейството ви, за да съберете повече информация. Научете имената на братята и сестрите на вашите баба и дядо, имената на техните съпрузи и деца им. Постарайте се да разберете колкото можете. Ако имате късмет, ще получите възможност да чуете някои изненадващи семейни истории и тайни. Включването на повече информация ще превърне родословното дърво в исторически документ за вашето семейство. Решете дали да поставите снимки. Ако имате достъп до снимки на вашите предци, бихте могли да включите и малък портрет на всеки. Този вариант е най-добър за родословни дървета, които са сравнително кратки, тъй като снимките може да отнемат много място. Ако имате само няколко снимки, бихте могли просто да сложите снимки само на близките членове на семейството. Сега, когато предварителната схема е пълна, обмислете как да превърнете родословното дърво в изкуството, така че да можете да го споделите с гордост с останалата част от семейството ви. Можете да изберете да използвате класическата формата на дърво или да опитате нещо ново и креативно. Това са нашите истории. Съществуват различни мнения относно етимологията на името Търново: от трън-бодил до Три-нова, т.е. трите нови града (Царевец, Трапезица и Асенова махала), също и от лат. Тера нова (нова земя).Езиковеди и траколози намират в етимологията на името Търново тракийски елементи, а именно – terra - земя и neva (nova) - река или място при река (вода), което по народната етимология станало Терново или Търново. Предполага се, че градът е създаден от готите на епископ Улфила (или Урфила), живял в Никополис ад Иструм (до днешното българско селище Никюп близо до град Велико Търново). Той създава азбука четири века преди официално приетото създаване на Кирилицата от свети Кирил и Методий и превежда Библията на готски език. Особен интерес представляват следните:
Τέρνοβα, Τούρνοβον, Τρίνοβον, Τύρναβος, Τέρνοβον, Τέρροβον, Τύρνοβον(Тернова, Турново, Триново, Терново, Терово, Тюрново). Втората по значение крепост на столичния Търнов е известна от писмените извори като град Трапезица. Тя е в процес на проучване и при направените досега разкопките освен 17 църкви, гъсто застроен квартал около южната крепостна стена и югоизточната порта, доказващи същинска средновековна градска тъкан са разкрити още една нова черква, западна порта, голям манастирски комплекс “Св.Йоан Рилски”, северен вход с кула и останки от феодална цитадела. Към нея също е имало напречни крепостни стени, за което свидетелстват останките от разкритата кула при Владишкия мост и старите фотографии с видими останки от зидове-проходи. По време на Второто българско царство се отличават два строителни периода. Първият строителен период е свързан с царуването на Иван Асен ІІ (1218-1241 г.), който разширил границите на България до три морета. Тогава в главната крепост Царевец феодалният замък е преустроен в царски дворец и главният вход е оформен с подвижния мост. Направени са по-солидни крепостните стени с нови кули, съоръжения и порти, като малката Асенова порта за връзка към Трапезица и Новия град (квартала на занаятчиите и търговците) и Френкхисарската порта за връзка към квартала на “франките” (чуждестранните търговци). За защита на тези прилежащи жилищни квартали са изградени напречни крепостни стени с водни кули и тайни проходи-стълбища, стигащи до реката. През втория строителен период от края на ХІІІ в. и началото на ХІV в. в крепостта е преустроена дворцовата църква и са изградени нови градски църкви и манастири, какъвто е манастирът при Лобната скала. За извършена значителна строителна дейност в двореца при царуването на Иван Александър се споменава и в житието на Теодосий Търновски, написано от цариградския патриарх Калист. В този период са построени много манастири и църковни сгради извън главните крепости. Такава е черквата “Св.четиридесет мъченици” издигната в чест на победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница през март 1230 г., която е главна черква на манастира "Великата лавра", разположен на левия бряг на Янтра в подножието на Царевец. В нея се намират едни от най-значимите средновековни писмени паметници - надписите на Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Крепостта Царевец се явявала защитна корона на укрепената средновековна българска столица със здравата си крепостна стена, главен вход и две странични, оформени в чупки кули-порти към прилежащите квартали. Главният вход на крепостта, разположен от югозапад на тесен и скалист провлак е организиран с три последователни порти и подвижен мост. В централната част на Царевец на 219 м. надморска височина се издига укрепения със стени и кули Дворец, с площ от 4872 кв.м. В него е разположена резиденцията на владетеля със стопанските и жилищни помещения, малката и голямата тронни зали, дворцовата черква “Св. Петка Търновска”. Доминанта в средновековната крепост е Патриаршията като теренна даденост с кота 234 м. надморска височина и като значим архитектурен и религиозен център с площ от 2413 кв.м. В композиция тя представлява укрепен манастир с централно разположена в двора черква “Св.Спас”, южно кула-камбанария и пръстен от жилищни и служебни сгради. Защитата на разположените по склоновете на Царевец градски квартали е организирана от напречни крепостни стени, спускащи се от двете страни на главния вход (от юг и север) и от крепостни стени и покрити стени-стълбища, завършващи с кули до реката. Наричаният “Нов град” (днес квартал Асенов) представлявал съществена част от средновековната столица със солидните си комуникации и отбранителни съоръжения към двете крепости. Тук, при археологическите проучвания на черквата “Св.четиридесет мъченици” и прилежащия манастир “Великата лавра” е разкрита успоредна на реката 200 м. крепостна стена, с кръгли и правоъгълни кули и таен проход-стълбище, стигащ до крепостта Царевец. Другият квартал на чуждестранните (иностранните) търговци Френкхисар е разположен в югоизточните склонове на Царевец, на равно място заобиколено от завоя на реката. Кварталът все още не е проучен. Защитата му се осъществява от напречна крепостна стена под Балдуиновата кула (края на ХІV в.) и самата река. |
|